Връзката родител-дете и техните ранни взаимодействия са важни както за задоволяване на първичните биологични и афективни нужди, така и за психичното развитие на детето.
От гледна точка на малкото дете, комуникацията е преди всичко взаимодействие с родител, който интуитивно забавя, опростява, подчертава, повтаря и променя израженията на лицето си, говора си и други поведения, които допълват сензорните, перцептивните, интегративните и двигателните способности на детето.
Познанията от невронауката показват, че архитектурата на мозъка се развива от взаимодействието между гените и средата. Генетиката предоставя схема, план за невронни връзки, но те се укрепват и консолидират на базата на опита от взаимодействията в средата. В ранна детска възраст ранното взаимодействие родител-дете е ключово за укрепване на невронните мрежи. Родителят интуитивно адаптира мултимодалния комуникационен репертоар към способностите на детето и знае как да чете и интерпретира поведението на детето. Детето, разпознавайки родителското намерение, отговаря по свой начин, който родителят отново разпознава и отговаря. И тази игра на "пинг-понг" е призната в невронауката като един от ключовите фактори за развитието на мозъчната архитектура.
Според автора Hundeide, първото взаимодействие между родител и дете се нарича емпатично взаимодействие. Той е основата за развитието на трите диалога, които родителите установяват с детето си. Това са емоционален диалог, познавателен диалог, и насочващ диалог, и с израстването на детето съотношението на представяне на всеки от диалозите се променя.
Въпреки това, има някои фактори, които могат да попречат на установяването на ранни взаимодействия. Това са повишен стрес и определени характеристики на родителите: образование, очаквания, психично здраве, материални/финансови възможности, темперамент на детето и трудности или рискове на детето. Познавайки тези фактори, ранната интервенция се основава на транзакционен модел, който има за цел да засили качеството на транзакцията родител-дете и да подкрепи положителния опит, който детето придобива в семейството. В този модел, който се характеризира с три фактора (ремедиация, предефиниране и превъзпитание), добавяме мотивация. Това включва познаване на основните принципи на мотивацията, като например факта, че мотивацията идва от набор от неврохимични мрежи, които се развиват в резултат на опита, и че най-добрият начин за поддържане на мотивацията е подкрепата. Този модел може да помогне на професионалистите по ранна интервенция в задачата им за укрепване на родителските умения и капацитета на семейството.
Stavke pojmovnika nastavit će se dodavati s vremenom. Popis će uključiti vokabular koji je povezan s asistivnom tehnologijom, govorom, jezikom, pismenošću i potpomognutom komunikacijom (PK)
Do ask any questions you may have about the content, activities
or quizzes in the training modules