Увод

Името на този модул е Ранна детска интервенция. Модулът е разработен като част от програмата на УНИЦЕФ: Глас за всяко дете

Модул 0 - Ранна детска интервенция съдържа 5 глави:
Какво знаем за ранната детска интервенция? Основна дефиниция и смисъл от развитието на системи за ранна интервенция, развитие на семейно-ориентиран подход, форми на социално взаимодействие в трудни ситуации (общуване с родителите), преглед на системата за ранна интервенция в Хърватия (за пример)
Модели на подкрепа при ранната детска интервенция: Холистичен подход към развитието на детето, принципи на развитие, родителска отговорност, рутинно-базирани интервенции, изграждане на капацитет на семейството, принципи на обучение на възрастни
Значението на ранните взаимодействия: Ранно взаимодействие между родител и дете и кои фактори го възпрепятстват, какво казва невронауката за ранното взаимодействие, мотивацията - универсален ключ
Какво научихме от практиката? Четири примера за родителски проблеми (теми: храна, нежелано поведение, игра и подкрепа) и представяне на приложението и разпространението на въпросника VECTOR за оценка на взаимодействието между дете и родител в рутинните дейности.
Работа в екип при ранна детска интервенция: дефиниране на екипната работа, специфика на екипа, роли в екипа, основите на добрата комуникация в екипа: активно слушане и собствени послания
Модулът има за цел да запознае обучаемите с основните принципи, на които се основават съвременните програми за ранна интервенция.
Освен това модулът представя моделите на ранна интервенция, както и теоретичната основа, на която се основават. Познаването на теоретичната основа (принципи на учене при малките деца, значението на ранните взаимодействия и т.н.) има за цел да даде възможност на обучаемите да се запознаят с основни принципии на ранната детска интервенция. Освен това, тъй като участниците вече имат опит в работата с родители и деца от по-ранна възраст, чрез практически примери искаме да насърчим критичното мислене относно представените проблемни ситуации (питания на родителите – експертни отговори), като се има предвид, че професионалните им възгледи включват знания относно асистираната комуникация.
По време на модула, освен презентации, ще се използват и интерактивни дейности, както и прилагане на представените модели чрез практически примери (глава 4) и кратки видеоклипове (принципи на развитие в ранна възраст и „как взаимодействията изграждат мозъка“).

Topic
1

Лекция 1

Ранна детска интервенция

Какво знаем за ранната детска интервенция?

Тревата не расте по-бързо, ако я дърпаме за листата.

китайска поговорка

Инвестирането в ранното развитие и бъдещето на детето се изплаща многократно за цялата общност. Семейството, докато очаква нов член на семейството, вече има очаквания за бъдещето на детето си. Децата обаче имат различно начало. Някои деца се раждат със здравословни състояния, които обуславят бъдещи проблеми в тяхното развитие. В други случаи, през първата година от живота се забелязват специфики в развитието, които също влияят по-нататъшното развитие. Някои деца се раждат при обстоятелства, които им пречат да реализират напълно своя потенциал за развитие. Следователно те и техните семейства се нуждаят от системна професионална подкрепа .
Концепцията за ранна детска интервенция започва в Съединените щати през 60-те години на миналия век, където се сблъсква с редица предизвикателства в областите на политиката, практиката и теорията. Системата за ранна интервенция се фокусира върху различни модели на детско развитие. С течение на времето, в допълнение към основните въпроси на ранната интервенция, начините, по които се предоставя и формите на подкрепа се променят. Те са обусловени от промени в самото общество, неговите законодателни и социални области и отношенията вътре и към семейството и детето с увреждания. Ранната интервенция включва системи, услуги и подкрепа, предназначени да подобрят развитието, да сведат до минимум възможността от изоставане и необходимостта от специални образователни системи и да осигурят подкрепа на семейството. Ранната интервенция се основава на мултидисциплинарен подход и е свързана със системите на здравеопазване, социална закрила и образование.
Ранната детска интервенция представлява интердисциплинарна, междусекторна и координирана система от индивидуализирани и интензивни услуги за родителите и децата в ранна възраст, които се намират в рискови ситуации, със забавяне в развитието, увреждания, или с поведенчески проблеми или нужди за подкрепа на психичното здраве.
Ранната интервенция включва както детето, така и неговите родители, семейство и по-широката мрежа от възрастни, които полагат грижи за детето.
Ранната детска интервенция се дефинира като опит и възможности, предоставени на деца с увреждания и затруднения в развитието в ранна и предучилищна възраст от родители и специалисти за подобряване на придобиването и използването на поведения, които оформят и влияят на взаимодействията на детето със заобикалящите го хора и среда (Dunst, 2007).
Компонентите на системата за ранна интервенция включват:
•      скрининг и насочване – интегрира действия в сферите на здравеопазването, образованието и социалната система
•      наблюдение – за тези деца, които не са изпълнили критериите за насочване към програмата за ранна интервенция
•      достъп – критериите за вход към услугата за ранна интервенция и наличност на цялата необходима информация, от която се нуждае семейството
• мултидисциплинарна оценка – случва се в рамките на услугата с участието на мултидисциплинарен екип
•      разработване и прилагане на цялостен план за подкрепа
•      наблюдение и оценка на резултатите
•      подкрепа за преходите, например от професионална подкрепа в семейството към групата в детската градина, преход от специална към приобщаваща група, преход от детска градина към училище
Материали
URL

Какво знаем за ранната детска интервенция? URL

Topic
2

Лекция 2

Модели за подкрепа в ранната интервенция

Холистичен подход към развитието на детето, принципи на развитие, родителска отговорност, рутинно-базирана интервенция, изграждане на капацитет на семейството, принципи за обучение на възрастни.

Периодът на ранното детство се описва като периодът, през който учим най-много и когато мозъкът ни е най-отворен за нови преживявания. В миналото всеки аспект на детското развитие беше изследван и разглеждан поотделно, като лесно се губеше от поглед развиващото се дете и това че то е много повече от сбора от тези части или области на изследване. В живота на детето областите на развитие не са разделени и детето се развива във всички области през цялото време. Всяко новоусвоено умение надгражда съществуващи, но вече придобити умения и засяга ученето в повече от една област на развитие.

Следователно проследяването на развитието на детето трябва да бъде изчерпателно. Този подход се нарича холистичен и предполага няколко допускания.

Развитието започва преди раждането.
Развитието има няколко взаимосвързани измерения.
Развитието протича в предвидими стъпки и ученето се извършва в разпознаваеми последователности, като има голяма индивидуална вариабилност в скоростта на развитие и стила на учене на детето.
Развитието и ученето възникват в резултат на взаимодействието на детето с хора и предмети от околната среда.
Детето е активен носител на права и агент на собственото си развитие.

Посоченият подход за цялостно развитие и основни принципи на развитие, освен че са валидни за деца с типично развитие, се отнасят и за деца с увреждания, тъй като развитието се основава на взаимодействието на биологичния фон и влиянията на околната среда.

През първите години от живота най-важният контекст, който до голяма степен определя развитието на детето, е семейството.

В концепцията за ранна интервенция качеството на ранното взаимодействие между родител и дете се признава за ключово за оптималното развитие на детето и подкрепата за родителите като средство за запазване на психичното здраве. Затова на практика т.нар семейно-ориентиран подход при ранната интервенция доминира спрямо подхода, ориентиран към детето. Семейно-ориентираният подход е известен като най-ефективния подход при ранната интервенция. Тъй като подходите към ранната интервенция се променят, фокусът се измества към желаните функционални резултати от програмата, и ролята на семейството, родителите и специалистите се променя. Домашната среда и семейните рутинни дейности предоставят основния контекст за изпълнение на програмата. Родителите престават да бъдат „родители-терапевти“, които само упражняват възложените на детето си задачи, и стават равноправни партньори в процеса на интервенция. Родителите забелязват спецификата на ежедневното функциониране на детето и затова предлагат цели, интервенции и стратегии за насърчаване. В крайна сметка експертът сменя ролята си на инструктор и става сътрудник.

Следователно съвременните програми за ранна интервенция трябва да са насочени към родителите и членовете на семейството и възможностите те да насърчат детето чрез ежедневни дейности и рутинни действия, като същевременно осигуряват на родителите цялостна подкрепа (емоционална, материална, информационна).

Рутинна е всяка дейност, която се случва в естествената среда на детето и която се повтаря достатъчно често, за да стане позната на детето. Ежедневни процедури като хранене, миене на ръце, игра с любими играчки, почистване на къщата и др. са част от всеки семеен живот.

Рутините и ритуалите по своите характеристики са част от ученето в естествена среда и ситуационното учене. И двата метода на обучение включват учене, което се осъществява в контекста на реалния живот и преживявания , които се случват ежедневно или в определени дни от седмицата, а уменията , научени по този начин са функционални, културно приети и позволяват на детето да участва самостоятелно.

На родителите понякога им е трудно да отговорят на въпроси за техния типичен ден или типични дейности, тъй като семейният живот на дете с увреждания и затруднения в развитието включва разнообразни дейности и графикът за всеки ден е различен. Но този факт не изключва прилагането на рутинно-базирани интервенции. Въпреки че честотата, последователността и графикът могат да варират, всяко семейство изпълнява ежедневните необходими дейности в рамките на своя времеви интервал. Рутините не трябва да се отъждествяват с дневния график. Една майка коментира: „Имаме много рутини, но много разхлабен график“.

За да бъде успешна една рутинно-базирана интервенция, важно е да се има предвид, че рутините, избрани в тази форма на интервенция, трябва да бъдат стимулиращи и функционални както за детето, така и за възрастния, и се определят от самото семейство. Всяка цел трябва да използва вече съществуващите умения, които детето е овладяло и да предоставя възможност за запомняне на нови умения. Освен това рутините подлежат на промяна и целите за постигане трябва да бъдат гъвкави. Понякога рутината се променя, защото детето усвоява ново умение (напр. да се храни самостоятелно), а понякога рутината се променя, защото детето или родителят се разболяват, родителят губи и получава нова работа, семейните роли и отговорности се променят, и др. Следователно тази интервенция включва динамичен процес на промяна, но винаги в контекста на задоволяване на нуждите на детето и родителите, разглеждайки ги като единна общност. При това експертът използва материали, които в момента са му достъпни в дадена дейност (играчки, които детето има в дома си, купички и зърнени закуски, които детето обича и др.).

Принципни разлики между метода на учене в естествена среда и метода на директивното обучение
При учене в естествена среда ролята на възрастните е да:	В метода на директивно обучение ролята на възрастните е да:
Създават възможности за детето да започне взаимодействие	Започнат взаимодействие с детето, свързано със съдържанието, целта на обучението
Използват незабавни въпроси или коментари, за да удължат взаимодействието	Използват насочващи въпроси, за да помогнат на детето да отговори правилно на нещо или да изпълни дейност
Продължат да взаимодействате чрез промени в различни модалности	Преместят фокуса върху нова тема, след като детето отговори
Правят паузи с очакването, че детето ще започне отново или ще отговори на взаимодействието	Очакват веднага отговора на детето и разчитат на командите: "Кажи: сок, натисни тук, покажи ми..."
Използват метода на логическите (естествени) последствия (напр. получаване на сок след търсене по уговорка)	Използват похвали (напр. "Браво")

Материали
URL

Препоръчителни практики за ранна детска интервенция URL

Topic
3

Лекция 3

Значението на ранните взаимодействия

Ранно взаимодействие родител-дете и кои фактори му влияят, какво казва невронауката за ранното взаимодействие, мотивацията - универсалният ключ.

Връзката родител-дете и техните ранни взаимодействия са важни както за задоволяване на първичните биологични и афективни нужди, така и за психичното развитие на детето.
От гледна точка на малкото дете, комуникацията е преди всичко взаимодействие с родител, който интуитивно забавя, опростява, подчертава, повтаря и променя израженията на лицето си, говора си и други поведения, които допълват сензорните, перцептивните, интегративните и двигателните способности на детето.
Познанията от невронауката показват, че архитектурата на мозъка се развива от взаимодействието между гените и средата. Генетиката предоставя схема, план за невронни връзки, но те се укрепват и консолидират на базата на опита от взаимодействията в средата. В ранна детска възраст ранното взаимодействие родител-дете е ключово за укрепване на невронните мрежи. Родителят интуитивно адаптира мултимодалния комуникационен репертоар към способностите на детето и знае как да чете и интерпретира поведението на детето. Детето, разпознавайки родителското намерение, отговаря по свой начин, който родителят отново разпознава и отговаря. И тази игра на "пинг-понг" е призната в невронауката като един от ключовите фактори за развитието на мозъчната архитектура.
Според автора Hundeide, първото взаимодействие между родител и дете се нарича емпатично взаимодействие. Той е основата за развитието на трите диалога, които родителите установяват с детето си. Това са емоционален диалог, познавателен диалог, и насочващ диалог, и с израстването на детето съотношението на представяне на всеки от диалозите се променя.
Въпреки това, има някои фактори, които могат да попречат на установяването на ранни взаимодействия. Това са повишен стрес и определени характеристики на родителите: образование, очаквания, психично здраве, материални/финансови възможности, темперамент на детето и трудности или рискове на детето. Познавайки тези фактори, ранната интервенция се основава на транзакционен модел, който има за цел да засили качеството на транзакцията родител-дете и да подкрепи положителния опит, който детето придобива в семейството. В този модел, който се характеризира с три фактора (ремедиация, предефиниране и превъзпитание), добавяме мотивация. Това включва познаване на основните принципи на мотивацията, като например факта, че мотивацията идва от набор от неврохимични мрежи, които се развиват в резултат на опита, и че най-добрият начин за поддържане на мотивацията е подкрепата. Този модел може да помогне на професионалистите по ранна интервенция в задачата им за укрепване на родителските умения и капацитета на семейството.
Материали
URL

Семейно-центриран подход на РДИ URL

Topic
4

Лекция 4

Какво научихме от практиката?

Четири примера за родителски въпроси и представяне на приложението и разпространението на въпросника VECTOR за оценка на взаимодействието между дете и родител в рутинните дейности.

Опитът на родителите и техните възгледи могат да бъдат безценни при разработването на програми и модели за подкрепа. Въпреки това, нуждите на семейството на дете с увреждания като цяло са сложни и не могат да бъдат задоволени от един професионалист или професия.
Ето защо, като споделят различни отговори на един и същи родителски въпрос или предизвикателство, което родителят има, експертите изграждат своите знания, както и взаимно доверие. И именно интегрираното действие на експертите е основната характеристика на ранната детска интервенция.

Дейност 1

Родителите задават въпроси, свързани с ежедневни предизвикателни ситуации с тяхното 3,5-годишно момче с разстройство от аутистичния спектър.

Родителски въпрос №. 1
Хранене
Родителите задават въпроси, свързани с ежедневни предизвикателни ситуации с тяхното 3,5-годишно момче с разстройство от аутистичния спектър.
„Все още яде смесена храна или малки парченца? Ами това?
Плодове - от време на време иска да яде плодово пюре (от истински плодове) и в момента иска само Hipp (и не какъв да е).
Храни се изключително с анимационни филми, от време на време успяваме да го убедим да закусва или вечеря без екран, докато за обяд това е невъзможно.
За закуска и вечеря яде само някакъв вид десерт (шоколад, меденка, карамел....).
Пие само чиста вода, пробва няколко пъти сокове (обърка се), но не му хареса, не пие и мляко.
По принцип яде всички плодове, зеленчуци, месо и риба, но трябва да са раздробени на много ситно (малко по-груба каша).
От "сладките" яде пудинги, смокини, пръчици, шоколад (милка, киндер яйце и никакви други). Обича да яде хляб.
От време на време успява да бъде убеден да яде сам, но само пудинг и по-рядко шоколад.
Той по принцип знае визуално каква храна е „неговата“ и ако му предложат нещо друго, той дори не иска да го опита“.
Родителски въпрос №. 2
Игра
Обича да си играе с влакчета, това са любимите му играчки (подрежда ги по някаква своя логика).
Когато сглоби заровете, той ги сглобява по цвят (напр. един син, 5 оранжеви и другите жълти) и с тях си играе. Прави тунел или нещо подобно, това синьо кубче с оранжево стои отстрани и не трябва да се докосва.
Обича да гледа анимационни филми и когато ги гледа много бързо ги учи буквално дума по дума (въпросът е добре ли е да се гледат анимационни филми, след като той говори за тях нон стоп (буквално нон стоп), но не и да говори за тях, но буквално ги преразказва?).
Обича да му четат книги, но само за влакове. Той обича да пее (но само онези песни, които харесва, предимно от анимационни филми).
Той не обича да споделя играчките си, преди всичко що се отнася до влакчетата, а когато ги подрежда така, както си е представил, не ги докосва, а ако някой ги движи, се ядосва (хвърля, крещи... ).
От гледна точка на приятели, обича да си играе с известни лица (има приятел на име Леон, с когото расте от първия ден и обожава братовчедка си Норма, която е на 5 години). Той ги кани да играят и ги моли да играят с него, и пита за тях, ако не ги вижда дълго време.
Той контактува с възрастни (говори и се гушка) само ако тези хора проявяват интерес към него, а ако не се интересуват, той няма да ги потърси.
Родителски въпрос №. 3
Хвърляне
Когато се ядоса, той хвърля неща (учим го да не прави това, като поставим играчката, която хвърля на висок рафт, за да я види, но не може да я достигне, и му казваме да не я хвърля, че това е грозно поведение).
Когато сме навън, например, в парка и трябва да се приберем, той не иска. Когато е в стихията си, вика, тропа, хвърля, а като се приберем не може да се съблече и да си измие ръцете както трябва).
Когато вървим, той трябва да подаде ръка, когато преминаваме през пътя или ако има трафик наблизо, а когато сме в „безопасни“ места - в парк или в нашия квартал, където няма трафик или друга опасност - той може да ходи без да подава ръка. Ако обаче нещо привлече вниманието му или ако си спомни, че би тръгнал по друг път, той просто си тръгва без нас. Също така, често се случва, че трябва да тръгнем наляво, например, а той иска да тръгне надясно, и има спор и тайно споразумение и убеждаване.

Дейност 2

Казус

Често се чува сред специалистите: „Не е проблем детето, а тези родители“. Някои родители се обаждат на експерти, посещават ги и искат допълнителен час, докато други не търсят активно подкрепа и експертът изглежда трябва да ги убеди в правилността на техните процедури за интервенция. В нашата работа в областта на ранната интервенция, много често срещаме родители, които желаят да си сътрудничат, да се учат, които са отдадени, и по-рядко се срещаме с родители, които не се интересуват от интервенцията, която предлагаме и които слабо разбират и реагират слабо на нуждите за развитие на детето.
Описание на момчето:
Момченцето е хронологично на 3 години и 3 месеца. След оценка от логопед и психолог той е диагностициран с разстройство от аутистичния спектър. Момчето едва наскоро започна да използва думи (като езиково взаимодействие на английски), а за целите на общуването дърпа родителите, когато иска нещо. Комуникира изключително за императивни цели. Езиковото разбиране е ситуативно. Играта е функционална, момчето имитира много добре, но прибягва до играчки от манипулативен тип (топки на тел, вложки от геометрични тела, които стереотипно подрежда, както вижда по телевизията). Възможно е да се насочи вниманието му и той успява да остане в предлаганата (но адаптирана!) дейност. Той има няколко конвенционални жеста (па-па, „не“) и жест за извличане. Комуникира и дава предмети, които се използват за дейност (обувки, шапка за излизане и т.н.)
Избирателен е в диетата си, спи добре, не контролира тазово-резервоарните си функции. Забелязаха се стереотипи, когато той е развълнуван (размахва ръце). По адаптивни умения е на нивото на дете на 1 година. Фрустрацията е много трудна за понасяне и регулиране. При най-малката забрана момчето изпада в изблик. Агресивно поведение не е наблюдавано, нито родителите са съобщавали за такова.
Той е много топъл и емоционален в контакт, с често социално наблюдение и добър зрителен контакт, но без способността за спонтанно възприемане на социални умения. Той прекарва по-голямата част от времето си в сърфиране в YouTube и се забавлява.
От 1-годишен посещава редовна частна детска градина. Отскоро започва логопедична терапия и образователна подкрепа.
Описание на родител/семейство:
Родителите са на по-висока хронологична възраст. Това е втори брак на бащата и той има пълнолетен син. За майката момчето е единствено дете. Те са много добре разположени и отдадени на сериозната и отговорна работа, която вършат, изискваща и нощен труд. Апартаментът, в който живеят, е просторен и организиран така, че всичко е на разположение на момчето без да пита. Родителите са грижовни, притеснени и изненадани от новата ситуация. Заявяват, че са сложили "нещата под килима" за дълго време. При пристигането си от работа около 18 ч. момчето и родителите му имат редовен модел на поведение – дават мобилен телефон на момчето.
В разговор с експерт, наблюдавайки, че синът й има много успехи във взаимодействието и общуването с много малка (но системна) подкрепа в кабинета, майката казва: „Виждам как трябва да бъде“, значи е страхотен! Той се учи толкова бързо. Сега трябва да ходя на работа за 4 часа, но не мога... как ще е на работа без мен. Да, той трябва да бъде посветен сега, насърчаван, постоянно... той има нужда от майка като теб. Да, сега трябва да е така, но съжалявам, не съм аз . (плач).
Описание на проблемната ситуация:
Предоставените им слуги бяха бързи и без отлагане. Те бяха информирани за възможностите за подкрепа в програмата за ранна интервенция. Родителите обаче не успяват да съчетаят работата и подкрепата в ежедневните дейности, дори включване в систематична и интензивна програма, а избират да останат в сегашната детска градина, 10 часа на ден, с периодични посещения на терапия.
Специалист по ранна интервенция:
Момчето ще се включва в работата веднъж седмично, но познавайки принципите на РИ и принципите на развитие и насърчаване (кога и как учат малките деца), само тази форма на работа не създава оптимални възможности за напредъка на момчето.
Въпроси за дискусия:
Как да проектираме интервенция, която би била подходяща за това семейство?
Как да посочим на родителите нуждите от развитие на детето?
Какви комуникационни умения трябва да притежава експертът при общуването с това семейство?
Имаме ли право като експерти да избираме родителите, с които ще работим (организационно в работата си и в „главата си“)?
Въпросник ВЕКТОР
Експертите също така имат задачата да наблюдават и оценяват програмите, подпомогнати от структурни въпросници и протоколи за наблюдение. Един такъв протокол за тестване на ефективността на рутинно-базирани интервенции е протоколът за наблюдение VECTOR - Vanderbilt Ecological Congruence of Teaching Opportunities in Routines (Casey, Freund, McWilliam, 2004). VECTOR е протокол, който има за цел да определи съответствието на възможностите, които възрастните и средата предоставят при стимулиране на развитието, с възможностите, които детето използва в такава среда.
Наблюдава се степента, в която се изразява поведението на родителя и доколко детето е използвало комуникационните възможности, а получените данни могат да бъдат основа за създаване на уникален план за подкрепа на семейството и детето.
Въпросникът VECTOR за оценка на взаимодействието дете-родител в рутинни дейности също може да бъде намерен в документ, наречен VECTOR, в долната част на урока под заглавието Материали.
Материали
File

VECTOR (на хърватски език) File

Topic
5

Лекция 5

Екипна работа при ранната интервенция

Дефиниция на екипната работа, спецификата на екипа в РИ, роли в екипа, основите на добрата комуникация в екипа: активно слушане и собствени послания.

Ако искаш да стигнеш бързо, върви сам. Ако искате да стигнете далече, отидете с групата.

китайска поговорка

Ранната детска интервенция се извършва от експерти от различни професии в медицинската, образователната и социалната област на науката: лекари, психолози, логопеди, педагози, социални работници, специалисти по ранна интервенция и др. Нуждите на детето и семейството почти винаги са много сложни и не могат да бъдат задоволени от една професия. Следователно принципът на трансдисциплинарност се подхранва в екипната работа в областта на ранната интервенция. Трансдисциплинарните екипи се характеризират с висока степен на интегрираност между всички членове на екипа. Тази интегрираност се постига чрез споделяне на роли в клонове на различни дисциплини, така че комуникацията, взаимодействието и сътрудничеството между членовете на екипа да са оптимални (Davies, 2007; Johnson et al., 1994 ). Екипът се формира според нуждите на конкретно семейство и отговорност на всички членове на екипа е да преподават, учат и работят заедно, за да предоставят координирани семейни услуги. Работата в екип изисква добро познаване на теорията, но и границите в рамките на собствената им професия, както и уважение към членовете на екипа от други професии. При това нуждите на семейството и детето винаги трябва да имат предимство пред интересите на собствената им професия или интересите на организацията, в която професионалистът работи. Общите познания за ефективната комуникация, като активно слушане и изразяване, допринасят за по-доброто разбиране на членовете на екипа.
Равен член на екипа в ранната интервенция е родителят. Изгражда се партньорство с родителите. Експертите са експерти в своята област (напр. добро познаване на развитието на детето, познаване на езикови и говорни затруднения, познаване на методи за подкрепа и т.н.), но всеки родител е експерт относно своето дете. Зачитайки познанията на родителите за собственото им дете, експертите, заедно с родителите, създават уникален план за подкрепа.
Семействата, подкрепяни от експерти по ранна интервенция, преминават през много чувствително и особено предизвикателно родителство, характеризиращо се с големи грижи и страхове за развитието на детето си. Поради това родителите често са склонни да изпробват различни методи и терапии. Това се дължи на услуги, т.е. експерти, които не действат координирано и интегрирано. Ето защо високото ниво на професионализъм и етичност на членовете на екипа на РИ се отразява в мониторинга на съвременните форми на подкрепа за деца с увреждания и техните семейства, както и в прилагането на изключително научно обосновани подходи.
Материали
URL

Видео за ранната интервенция URL

Topic
6

Course: Ниво 0

Ниво 0