Периодът на ранното детство се описва като периодът, през който учим най-много и когато мозъкът ни е най-отворен за нови преживявания. В миналото всеки аспект на детското развитие беше изследван и разглеждан поотделно, като лесно се губеше от поглед развиващото се дете и това че то е много повече от сбора от тези части или области на изследване. В живота на детето областите на развитие не са разделени и детето се развива във всички области през цялото време. Всяко новоусвоено умение надгражда съществуващи, но вече придобити умения и засяга ученето в повече от една област на развитие.
Следователно проследяването на развитието на детето трябва да бъде изчерпателно. Този подход се нарича холистичен и предполага няколко допускания.
- Развитието започва преди раждането.
- Развитието има няколко взаимосвързани измерения.
- Развитието протича в предвидими стъпки и ученето се извършва в разпознаваеми последователности, като има голяма индивидуална вариабилност в скоростта на развитие и стила на учене на детето.
- Развитието и ученето възникват в резултат на взаимодействието на детето с хора и предмети от околната среда.
- Детето е активен носител на права и агент на собственото си развитие.
Посоченият подход за цялостно развитие и основни принципи на развитие, освен че са валидни за деца с типично развитие, се отнасят и за деца с увреждания, тъй като развитието се основава на взаимодействието на биологичния фон и влиянията на околната среда.
През първите години от живота най-важният контекст, който до голяма степен определя развитието на детето, е семейството.
В концепцията за ранна интервенция качеството на ранното взаимодействие между родител и дете се признава за ключово за оптималното развитие на детето и подкрепата за родителите като средство за запазване на психичното здраве. Затова на практика т.нар семейно-ориентиран подход при ранната интервенция доминира спрямо подхода, ориентиран към детето. Семейно-ориентираният подход е известен като най-ефективния подход при ранната интервенция. Тъй като подходите към ранната интервенция се променят, фокусът се измества към желаните функционални резултати от програмата, и ролята на семейството, родителите и специалистите се променя. Домашната среда и семейните рутинни дейности предоставят основния контекст за изпълнение на програмата. Родителите престават да бъдат „родители-терапевти“, които само упражняват възложените на детето си задачи, и стават равноправни партньори в процеса на интервенция. Родителите забелязват спецификата на ежедневното функциониране на детето и затова предлагат цели, интервенции и стратегии за насърчаване. В крайна сметка експертът сменя ролята си на инструктор и става сътрудник.
Следователно съвременните програми за ранна интервенция трябва да са насочени към родителите и членовете на семейството и възможностите те да насърчат детето чрез ежедневни дейности и рутинни действия, като същевременно осигуряват на родителите цялостна подкрепа (емоционална, материална, информационна).
Рутинна е всяка дейност, която се случва в естествената среда на детето и която се повтаря достатъчно често, за да стане позната на детето. Ежедневни процедури като хранене, миене на ръце, игра с любими играчки, почистване на къщата и др. са част от всеки семеен живот.
Рутините и ритуалите по своите характеристики са част от ученето в естествена среда и ситуационното учене. И двата метода на обучение включват учене, което се осъществява в контекста на реалния живот и преживявания , които се случват ежедневно или в определени дни от седмицата, а уменията , научени по този начин са функционални, културно приети и позволяват на детето да участва самостоятелно.
На родителите понякога им е трудно да отговорят на въпроси за техния типичен ден или типични дейности, тъй като семейният живот на дете с увреждания и затруднения в развитието включва разнообразни дейности и графикът за всеки ден е различен. Но този факт не изключва прилагането на рутинно-базирани интервенции. Въпреки че честотата, последователността и графикът могат да варират, всяко семейство изпълнява ежедневните необходими дейности в рамките на своя времеви интервал. Рутините не трябва да се отъждествяват с дневния график. Една майка коментира: „Имаме много рутини, но много разхлабен график“.
За да бъде успешна една рутинно-базирана интервенция, важно е да се има предвид, че рутините, избрани в тази форма на интервенция, трябва да бъдат стимулиращи и функционални както за детето, така и за възрастния, и се определят от самото семейство. Всяка цел трябва да използва вече съществуващите умения, които детето е овладяло и да предоставя възможност за запомняне на нови умения. Освен това рутините подлежат на промяна и целите за постигане трябва да бъдат гъвкави. Понякога рутината се променя, защото детето усвоява ново умение (напр. да се храни самостоятелно), а понякога рутината се променя, защото детето или родителят се разболяват, родителят губи и получава нова работа, семейните роли и отговорности се променят, и др. Следователно тази интервенция включва динамичен процес на промяна, но винаги в контекста на задоволяване на нуждите на детето и родителите, разглеждайки ги като единна общност. При това експертът използва материали, които в момента са му достъпни в дадена дейност (играчки, които детето има в дома си, купички и зърнени закуски, които детето обича и др.).
Принципни разлики между метода на учене в естествена среда и метода на директивното обучение| При учене в естествена среда ролята на възрастните е да: | В метода на директивно обучение ролята на възрастните е да: |
|---|
- Създават възможности за детето да започне взаимодействие
| - Започнат взаимодействие с детето, свързано със съдържанието, целта на обучението
|
- Използват незабавни въпроси или коментари, за да удължат взаимодействието
| - Използват насочващи въпроси, за да помогнат на детето да отговори правилно на нещо или да изпълни дейност
|
- Продължат да взаимодействате чрез промени в различни модалности
| - Преместят фокуса върху нова тема, след като детето отговори
|
- Правят паузи с очакването, че детето ще започне отново или ще отговори на взаимодействието
| - Очакват веднага отговора на детето и разчитат на командите: "Кажи: сок, натисни тук, покажи ми..."
|
- Използват метода на логическите (естествени) последствия (напр. получаване на сок след търсене по уговорка)
| - Използват похвали (напр. "Браво")
|
Stavke pojmovnika nastavit će se dodavati s vremenom. Popis će uključiti vokabular koji je povezan s asistivnom tehnologijom, govorom, jezikom, pismenošću i potpomognutom komunikacijom (PK)
Do ask any questions you may have about the content, activities
or quizzes in the training modules